Борислав Шаралиев
Пълно име
Борислав Шаралиев
Дата на раждане
22.08.1923
Дата на смърт
09.05.2002
Професии
Режисьор
Брой филми
17
Биография
Борислав Шаралиев е един от най-значимите български режисьори, чието творчество оставя дълбока следа в историята на българското кино. Роден на 22 август 1922 г. в Пловдив, той започва кариерата си като театрален актьор през 1943 г. През 1947–1950 г. учи в Московския държавен институт за кинематография (ВГИК) при известния руски режисьор Михаил Ром, което поставя основите на неговото бъдещо режисьорско майсторство.
Дебютира в киното през 1954 г. със „Песен за човека“, биографичен филм за поета Никола Вапцаров. През 1965 г. създава „Рицар без броня“, който печели „Сребърния лъв на Свети Марко“ на кинофестивала във Венеция, както и други престижни награди.
„Един снимачен ден“ (1969) е един от най-значимите му филми, обявен за „най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор“.
През 1970 г. създава „Сбогом, приятели!“, филм за абитуриенти и техния любим учител, който става класика в българското кино.
Шаралиев е и новатор в телевизионната режисура, като през 1976–1981 г. създава 13-серийната екранизация на „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов.
Неговото творчество обхваща различни жанрове и теми, но винаги с акцент върху човешките отношения, социалните проблеми и историческата памет. Борислав Шаралиев оставя повече от 20 филма, които и до днес са обичани и гледани от поколения българи.
Награди и отличия
Заслужил артист (1971)
Народен артист (годината не е посочена, вероятно 1972)
Орден "Кирил и Методий" I ст. (1960)
Орден "НРБ" I ст. (1972)
"Златна роза" за филма Васката (Варна, 1964)
"Златен гълъб" и "Егон Ервин Киш" за Васката (Берлин, 1960)
Специална награда на журито (Варна, 1966) за Рицар без броня
Сребърен лъв (Венеция, 1966) за Рицар без броня
"Златна роза" (Варна, 1970) за Сбогом, приятели!
"Фемина" (Брюксел, 1972) за Сбогом, приятели!
Голямата награда "Златна камера" на СБФД (1978) за цялостно творчество
Специална награда за Всичко е любов (Варна, 1980)
I награда за режисура на МНО за Записки по българските въстания (1981)
Специална награда за Ударът (Варна, 1982)
Награда на СБФД за Ударът (1983)
Голямата награда "Златна роза" за Борис I (Варна, 1984)