img
img
img
asset

Павел Поппандов

Пълно име

Павел Поппандов

Дата на раждане

18.09.1946

Професии

Актьор

Брой филми

98

Биография

Павел Кирилов Поппандов е роден на 18 септември 1946 г. в София. Още като млад работи като шлосер (1962–1965) и шофьор (1967–1969), преди да поеме пътя към актьорството. През 1971 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ от легендарния проф. Боян Дановски, когото Поппандов определя като велик ерудит и човек, оставил дълбока следа в неговото развитие. Завършва през 1975 г.

След дипломирането си работи в Студия за игрални филми (1976–1990), а от 1992 г. е част от общински театър „Възраждане“, който създава заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Станислав Пищалов. Член е на СБФД от 1979 г.

Поппандов се превръща в едно от лицата на българското кино през 70-те и 80-те години с роли в продукции като „Оркестър без име“, „13-та годеница на принца“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Вчера“, „Куче в чекмедже“, „Господин за един ден“ и много други. Заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създава легендарния ансамбъл НЛО, който по-късно прераства и в телевизионното предаване „Клуб НЛО“.

В интервюта актьорът споделя, че киното е всичко за него, но преди всичко обича семейството си – дъщеря си Лиляна, внучката си и зет си. Той смята, че съдбата му е била благосклонна, защото е срещнал едни от най-ярките творци на България. Поппандов вярва, че за да бъдеш добър артист, не е достатъчно да имаш талант – нужно е да бъдеш добър човек.

Днес той продължава да играе и да приема нови роли, оставайки активен и вдъхновяващ.

facts asset

Като млад Поппандов работи като шлосер и шофьор, преди да стане актьор.

Приет е във ВИТИЗ от проф. Боян Дановски, един от най-големите педагози в българския театър.

Заедно с Мамалев и Кънев създава култовия проект НЛО, който се превръща в емблема на българския хумор.

Играл е над 100 роли в киното и телевизията и твърди, че няма любима - всяка роля е уникална сама по себе си.

По време на награждаването със "Златната липа" разказва трогателна история за Георги Георгиев-Гец, завършил представление веднага преди да получи инсулт - урок, който Поппандов определя като доказателство, че професията изисква пълно себеотдаване.

Смята доверието между актьора и публиката за най-важната връзка в изкуството.

Награди и отличия

award icon

Заслужил артист (1987)

award icon

Награда за мъжка роля - Фестивал на българския игрален филм, Варна (1986) - за "Васко да Гама от село Рупча"

award icon

"Наградата на София" (1979) - за ролята му в "Щурец в ухото"

award icon

Отличие за "Най-добра мъжка роля" - Фестивал на трудещите се, Чехословакия (1979) - за "Пантелей"

award icon

Награда на ЦК на ДКМС (1982)

award icon

The Golden Linden Award - Outstanding Contribution to Cinema (202